مصحف الثريا

بِسْمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحْمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ عَبَسَ وَتَوَلَّىٰٓ ۝١

Той се намръщи и обърна гръб,

أَن جَآءَهُ ٱلْأَعْمَىٰ ۝٢

че при него е дошъл слепецът.

وَمَا يُدْرِيكَ لَعَلَّهُۥ يَزَّكَّىٰٓ ۝۳

Но ти откъде знаеш, може да се пречисти.

أَوْ يَذَّكَّرُ فَتَنفَعَهُ ٱلذِّكْرَىٰٓ ۝٤

Или да се поучи, та да му е от полза поуката.

أَمَّا مَنِ ٱسْتَغْنَىٰ ۝٥

А онзи, който е безразличен,

فَأَنتَ لَهُۥ تَصَدَّىٰ ۝٦

с него си се заел.

وَمَا عَلَيْكَ أَلَّا يَزَّكَّىٰ ۝۷

И не е твоя грижа, че не се пречиства.

وَأَمَّا مَن جَآءَكَ يَسْعَىٰ ۝۸

А от онзи, който е дошъл при теб с упоритост

وَهُوَ يَخْشَىٰ ۝۹

и е богобоязлив,

فَأَنتَ عَنْهُ تَلَهَّىٰ ۝١۰

от него ти се отклоняваш.

كَلَّآ إِنَّهَا تَذْكِرَةٌۭ ۝١١

Ала не! Това е поучение

فَمَن شَآءَ ذَكَرَهُۥ ۝١٢

и който пожелае, той се поучава -

فِى صُحُفٍۢ مُّكَرَّمَةٍۢ ۝١۳

в Писания почитани,

مَّرْفُوعَةٍۢ مُّطَهَّرَةٍۭ ۝١٤

въздигнати, пречистени,

بِأَيْدِى سَفَرَةٍۢ ۝١٥

[преписани] от ръце на [ангели-] писари

كِرَامٍۭ بَرَرَةٍۢ ۝١٦

достойни, благочестиви.

قُتِلَ ٱلْإِنسَٰنُ مَآ أَكْفَرَهُۥ ۝١۷

Проклет да е човекът! Колко е неблагодарен!

مِنْ أَىِّ شَىْءٍ خَلَقَهُۥ ۝١۸

От какво нещо го е сътворил Той?

مِن نُّطْفَةٍ خَلَقَهُۥ فَقَدَّرَهُۥ ۝١۹

От частица сперма Той го сътвори и осъразмери.

ثُمَّ ٱلسَّبِيلَ يَسَّرَهُۥ ۝٢۰

После пътя му облекчи.

ثُمَّ أَمَاتَهُۥ فَأَقْبَرَهُۥ ۝٢١

После го умъртви и повели да бъде погребан.

ثُمَّ إِذَا شَآءَ أَنشَرَهُۥ ۝٢٢

После, когато Той пожелае, ще го възкреси.

كَلَّا لَمَّا يَقْضِ مَآ أَمَرَهُۥ ۝٢۳

Ала не! Не изпълни той Неговата повеля.

فَلْيَنظُرِ ٱلْإِنسَٰنُ إِلَىٰ طَعَامِهِۦٓ ۝٢٤

Да погледне човекът своето препитание!

أَنَّا صَبَبْنَا ٱلْمَآءَ صَبًّۭا ۝٢٥

Ние проливаме обилно водата.

ثُمَّ شَقَقْنَا ٱلْأَرْضَ شَقًّۭا ۝٢٦

После разпукваме земята

فَأَنۢبَتْنَا فِيهَا حَبًّۭا ۝٢۷

и правим от нея да поникнат зърна

وَعِنَبًۭا وَقَضْبًۭا ۝٢۸

и грозде, и зеленина,

وَزَيْتُونًۭا وَنَخْلًۭا ۝٢۹

и маслини, и палми,

وَحَدَآئِقَ غُلْبًۭا ۝۳۰

и гъсти градини,

وَفَٰكِهَةًۭ وَأَبًّۭا ۝۳١

и плод, и трева -

مَّتَٰعًۭا لَّكُمْ وَلِأَنْعَٰمِكُمْ ۝۳٢

за ползване от вас и от вашия добитък.

فَإِذَا جَآءَتِ ٱلصَّآخَّةُ ۝۳۳

И когато Грохотът настъпи,

يَوْمَ يَفِرُّ ٱلْمَرْءُ مِنْ أَخِيهِ ۝۳٤

в Деня, когато мъжът избяга от брат си

وَأُمِّهِۦ وَأَبِيهِ ۝۳٥

и от майка си, и от баща си,

وَصَٰحِبَتِهِۦ وَبَنِيهِ ۝۳٦

и от жена си, и от децата си -

لِكُلِّ ٱمْرِئٍۢ مِّنْهُمْ يَوْمَئِذٍۢ شَأْنٌۭ يُغْنِيهِ ۝۳۷

всеки от тях в този Ден ще е зает с дело, което ще го поглъща.

وُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍۢ مُّسْفِرَةٌۭ ۝۳۸

Едни лица в този Ден ще бъдат сияещи,

ضَاحِكَةٌۭ مُّسْتَبْشِرَةٌۭ ۝۳۹

засмени, възрадвани,

وَوُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍ عَلَيْهَا غَبَرَةٌۭ ۝٤۰

а по други в този Ден ще има прах,

تَرْهَقُهَا قَتَرَةٌ ۝٤١

ще ги покрива чернилка.

أُو۟لَٰٓئِكَ هُمُ ٱلْكَفَرَةُ ٱلْفَجَرَةُ ۝٤٢

Тези са неверниците, нечестивците.