مصحف الثريا

بِسْمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحْمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ وَٱلنَّٰزِعَٰتِ غَرْقًۭا ۝١

Кълна се в изтръгващите [душите] с все сила

وَٱلنَّٰشِطَٰتِ نَشْطًۭا ۝٢

и в изваждащите [ги] нежно,

وَٱلسَّٰبِحَٰتِ سَبْحًۭا ۝۳

и в спускащите се бързо,

فَٱلسَّٰبِقَٰتِ سَبْقًۭا ۝٤

и в гонещите се в надпревара,

فَٱلْمُدَبِّرَٰتِ أَمْرًۭا ۝٥

и в изпълняващите повелите!

يَوْمَ تَرْجُفُ ٱلرَّاجِفَةُ ۝٦

В Деня, когато [се протръби с първия Рог] ще се разтърси тресящата се [вселена],

تَتْبَعُهَا ٱلرَّادِفَةُ ۝۷

ще последва второто [протръбяване].

قُلُوبٌۭ يَوْمَئِذٍۢ وَاجِفَةٌ ۝۸

Някои сърца в този Ден ще тръпнат.

أَبْصَٰرُهَا خَٰشِعَةٌۭ ۝۹

Погледите им ще бъдат сведени.

يَقُولُونَ أَءِنَّا لَمَرْدُودُونَ فِى ٱلْحَافِرَةِ ۝١۰

Ще кажат: “Нима ще бъдем върнати към предишното,

أَءِذَا كُنَّا عِظَٰمًۭا نَّخِرَةًۭ ۝١١

нима, след като бяхме прогнили кости?”

قَالُوا۟ تِلْكَ إِذًۭا كَرَّةٌ خَاسِرَةٌۭ ۝١٢

Ще кажат: “Това тогава е завръщане със загуба.”

فَإِنَّمَا هِىَ زَجْرَةٌۭ وَٰحِدَةٌۭ ۝١۳

То е само едно протръбяване -

فَإِذَا هُم بِٱلسَّاهِرَةِ ۝١٤

и ето всички - възкръснали!

هَلْ أَتَىٰكَ حَدِيثُ مُوسَىٰٓ ۝١٥

[О, Мухаммад], стигна ли до теб разказът за Муса?

إِذْ نَادَىٰهُ رَبُّهُۥ بِٱلْوَادِ ٱلْمُقَدَّسِ طُوًى ۝١٦

Когато неговият Господ го призова в свещената долина Туа:

ٱذْهَبْ إِلَىٰ فِرْعَوْنَ إِنَّهُۥ طَغَىٰ ۝١۷

“Иди при Фараона! Той престъпи.

فَقُلْ هَل لَّكَ إِلَىٰٓ أَن تَزَكَّىٰ ۝١۸

И кажи: “Не ще ли се пречистиш,

وَأَهْدِيَكَ إِلَىٰ رَبِّكَ فَتَخْشَىٰ ۝١۹

да те напътя към твоя Господ и да се побоиш?””

فَأَرَىٰهُ ٱلْءَايَةَ ٱلْكُبْرَىٰ ۝٢۰

И му показа [Муса] най-голямото знамение.

فَكَذَّبَ وَعَصَىٰ ۝٢١

И взе го за лъжа, и се възпротиви.

ثُمَّ أَدْبَرَ يَسْعَىٰ ۝٢٢

После се отвърна с упорство.

فَحَشَرَ فَنَادَىٰ ۝٢۳

И насъбра [хората си], и прогласи.

فَقَالَ أَنَا۠ رَبُّكُمُ ٱلْأَعْلَىٰ ۝٢٤

Каза: “Аз съм вашият господ, върховният.”

فَأَخَذَهُ ٱللَّهُ نَكَالَ ٱلْءَاخِرَةِ وَٱلْأُولَىٰٓ ۝٢٥

И Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земния живот.

إِنَّ فِى ذَٰلِكَ لَعِبْرَةًۭ لِّمَن يَخْشَىٰٓ ۝٢٦

В това има поучение за всеки богобоязлив.

ءَأَنتُمْ أَشَدُّ خَلْقًا أَمِ ٱلسَّمَآءُ ۚ بَنَىٰهَا ۝٢۷

Вие ли сте по-трудни за сътворяване или небето? Той го съгради.

رَفَعَ سَمْكَهَا فَسَوَّىٰهَا ۝٢۸

Въздигна неговия свод и го изравни,

وَأَغْطَشَ لَيْلَهَا وَأَخْرَجَ ضُحَىٰهَا ۝٢۹

и потъмни нощта му, и изведе утрото му,

وَٱلْأَرْضَ بَعْدَ ذَٰلِكَ دَحَىٰهَآ ۝۳۰

и земята след това разпростря.

أَخْرَجَ مِنْهَا مَآءَهَا وَمَرْعَىٰهَا ۝۳١

Извади от нея водите и пасбищата й,

وَٱلْجِبَالَ أَرْسَىٰهَا ۝۳٢

и планините поби

مَتَٰعًۭا لَّكُمْ وَلِأَنْعَٰمِكُمْ ۝۳۳

за ползване от вас и от вашия добитък.

فَإِذَا جَآءَتِ ٱلطَّآمَّةُ ٱلْكُبْرَىٰ ۝۳٤

И когато настъпи Голямото прииждане,

يَوْمَ يَتَذَكَّرُ ٱلْإِنسَٰنُ مَا سَعَىٰ ۝۳٥

тогава в Деня човек ще си припомни за какво се е старал,

وَبُرِّزَتِ ٱلْجَحِيمُ لِمَن يَرَىٰ ۝۳٦

и Адът ще бъде показан на всеки, който вижда...

فَأَمَّا مَن طَغَىٰ ۝۳۷

За който е престъпвал

وَءَاثَرَ ٱلْحَيَوٰةَ ٱلدُّنْيَا ۝۳۸

и е предпочел земния живот,

فَإِنَّ ٱلْجَحِيمَ هِىَ ٱلْمَأْوَىٰ ۝۳۹

обиталището е Адът.

وَأَمَّا مَنْ خَافَ مَقَامَ رَبِّهِۦ وَنَهَى ٱلنَّفْسَ عَنِ ٱلْهَوَىٰ ۝٤۰

За който се е страхувал да не застане пред своя Господ [с грях] и е въздържал душата от страстта,

فَإِنَّ ٱلْجَنَّةَ هِىَ ٱلْمَأْوَىٰ ۝٤١

обиталището е Раят.

يَسْـَٔلُونَكَ عَنِ ٱلسَّاعَةِ أَيَّانَ مُرْسَىٰهَا ۝٤٢

Питат те [о, Мухаммад] за Часа: “Кога ще настъпи?”

فِيمَ أَنتَ مِن ذِكْرَىٰهَآ ۝٤۳

Какво [знание имаш] ти да го споменеш?

إِلَىٰ رَبِّكَ مُنتَهَىٰهَآ ۝٤٤

При твоя Господ е пределът му.

إِنَّمَآ أَنتَ مُنذِرُ مَن يَخْشَىٰهَا ۝٤٥

Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него.

كَأَنَّهُمْ يَوْمَ يَرَوْنَهَا لَمْ يَلْبَثُوٓا۟ إِلَّا عَشِيَّةً أَوْ ضُحَىٰهَا ۝٤٦

В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една привечер или утрин.