مصحف الثريا

بِسْمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحْمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ وَٱلسَّمَآءِ وَٱلطَّارِقِ ۝١

Кълна се в небето и във Вечерницата!

وَمَآ أَدْرَىٰكَ مَا ٱلطَّارِقُ ۝٢

А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата?

ٱلنَّجْمُ ٱلثَّاقِبُ ۝۳

Звездата с пронизваща светлина.

إِن كُلُّ نَفْسٍۢ لَّمَّا عَلَيْهَا حَافِظٌۭ ۝٤

Над всяка душа има надзорник.

فَلْيَنظُرِ ٱلْإِنسَٰنُ مِمَّ خُلِقَ ۝٥

И да погледне човекът от какво бе сътворен!

خُلِقَ مِن مَّآءٍۢ دَافِقٍۢ ۝٦

Бе сътворен от изтласкваща се вода,

يَخْرُجُ مِنۢ بَيْنِ ٱلصُّلْبِ وَٱلتَّرَآئِبِ ۝۷

която излиза измежду гръбнака и ребрата.

إِنَّهُۥ عَلَىٰ رَجْعِهِۦ لَقَادِرٌۭ ۝۸

Способен е Той да го върне -

يَوْمَ تُبْلَى ٱلسَّرَآئِرُ ۝۹

в Деня, когато ще бъдат изявени тайните

فَمَا لَهُۥ مِن قُوَّةٍۢ وَلَا نَاصِرٍۢ ۝١۰

и не ще има той нито сила, нито избавител.

وَٱلسَّمَآءِ ذَاتِ ٱلرَّجْعِ ۝١١

Кълна се в небето, от което вали,

وَٱلْأَرْضِ ذَاتِ ٱلصَّدْعِ ۝١٢

и в земята, която се разпуква,

إِنَّهُۥ لَقَوْلٌۭ فَصْلٌۭ ۝١۳

че това е слово-разграничение.

وَمَا هُوَ بِٱلْهَزْلِ ۝١٤

А не е шега.

إِنَّهُمْ يَكِيدُونَ كَيْدًۭا ۝١٥

Те замислят с умисъл.

وَأَكِيدُ كَيْدًۭا ۝١٦

И Аз замислям с умисъл.

فَمَهِّلِ ٱلْكَٰفِرِينَ أَمْهِلْهُمْ رُوَيْدًۢا ۝١۷

И дай отсрочка на неверниците, отсрочи ги за кратко!