مصحف الثريا

بِسْمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحْمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ نٓ ۚ وَٱلْقَلَمِ وَمَا يَسْطُرُونَ ۝١

Нун. Кълна се в калема и в онова, което пишат!

مَآ أَنتَ بِنِعْمَةِ رَبِّكَ بِمَجْنُونٍۢ ۝٢

Ти [о, Мухаммад] - по милостта на твоя Господ - не си луд.

وَإِنَّ لَكَ لَأَجْرًا غَيْرَ مَمْنُونٍۢ ۝۳

За теб има несекваща награда.

وَإِنَّكَ لَعَلَىٰ خُلُقٍ عَظِيمٍۢ ۝٤

Ти наистина имаш велик нрав.

فَسَتُبْصِرُ وَيُبْصِرُونَ ۝٥

Ти ще видиш и те ще видят

بِأَييِّكُمُ ٱلْمَفْتُونُ ۝٦

кой от вас е безумният.

إِنَّ رَبَّكَ هُوَ أَعْلَمُ بِمَن ضَلَّ عَن سَبِيلِهِۦ وَهُوَ أَعْلَمُ بِٱلْمُهْتَدِينَ ۝۷

Най-добре твоят Господ знае кой се е отклонил от Неговия път и най-добре Той знае напътените.

فَلَا تُطِعِ ٱلْمُكَذِّبِينَ ۝۸

И не се покорявай на отричащите!

وَدُّوا۟ لَوْ تُدْهِنُ فَيُدْهِنُونَ ۝۹

Желаят, ако се смекчиш, и те да се смекчат.

وَلَا تُطِعْ كُلَّ حَلَّافٍۢ مَّهِينٍ ۝١۰

И не се покорявай на онзи, който все се кълне и е жалък,

هَمَّازٍۢ مَّشَّآءٍۭ بِنَمِيمٍۢ ۝١١

клеветник, който разнася сплетни,

مَّنَّاعٍۢ لِّلْخَيْرِ مُعْتَدٍ أَثِيمٍ ۝١٢

възпира доброто, престъпва, съгрешава,

عُتُلٍّۭ بَعْدَ ذَٰلِكَ زَنِيمٍ ۝١۳

грубиян и дори извънбрачен син.

أَن كَانَ ذَا مَالٍۢ وَبَنِينَ ۝١٤

А тъй като има богатство и синове,

إِذَا تُتْلَىٰ عَلَيْهِ ءَايَٰتُنَا قَالَ أَسَٰطِيرُ ٱلْأَوَّلِينَ ۝١٥

когато му бъдат четeни Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!”

سَنَسِمُهُۥ عَلَى ٱلْخُرْطُومِ ۝١٦

Ще го бележим по носа.

إِنَّا بَلَوْنَٰهُمْ كَمَا بَلَوْنَآ أَصْحَٰبَ ٱلْجَنَّةِ إِذْ أَقْسَمُوا۟ لَيَصْرِمُنَّهَا مُصْبِحِينَ ۝١۷

Изпитахме ги, както изпитахме и стопаните на градината, когато се заклеха [тайно] да я оберат на сутринта.

وَلَا يَسْتَثْنُونَ ۝١۸

И да не правят изключение.

فَطَافَ عَلَيْهَا طَآئِفٌۭ مِّن رَّبِّكَ وَهُمْ نَآئِمُونَ ۝١۹

И я споходи бедствие от твоя Господ, докато спяха.

فَأَصْبَحَتْ كَٱلصَّرِيمِ ۝٢۰

И тя стана като черна нощ.

فَتَنَادَوْا۟ مُصْبِحِينَ ۝٢١

И си викаха един другиму на сутринта:

أَنِ ٱغْدُوا۟ عَلَىٰ حَرْثِكُمْ إِن كُنتُمْ صَٰرِمِينَ ۝٢٢

“Тръгнете към своята реколта в зори, ако ще берете!”

فَٱنطَلَقُوا۟ وَهُمْ يَتَخَٰفَتُونَ ۝٢۳

И се отправиха, шепнейки един на друг:

أَن لَّا يَدْخُلَنَّهَا ٱلْيَوْمَ عَلَيْكُم مِّسْكِينٌۭ ۝٢٤

“Днес да не влиза там при вас бедняк!”

وَغَدَوْا۟ عَلَىٰ حَرْدٍۢ قَٰدِرِينَ ۝٢٥

И тръгнаха в зори с твърдо намерение.

فَلَمَّا رَأَوْهَا قَالُوٓا۟ إِنَّا لَضَآلُّونَ ۝٢٦

И когато я видяха, рекоха: “Наистина сме се заблудили.

بَلْ نَحْنُ مَحْرُومُونَ ۝٢۷

Не, ние сме лишени.”

قَالَ أَوْسَطُهُمْ أَلَمْ أَقُل لَّكُمْ لَوْلَا تُسَبِّحُونَ ۝٢۸

Най-разумният от тях рече: “Не ви ли казах - защо не прославяте Аллах?”

قَالُوا۟ سُبْحَٰنَ رَبِّنَآ إِنَّا كُنَّا ظَٰلِمِينَ ۝٢۹

Рекоха: “Слава на нашия Господ! Бяхме угнетители.”

فَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍۢ يَتَلَٰوَمُونَ ۝۳۰

И започнаха взаимно да се укоряват.

قَالُوا۟ يَٰوَيْلَنَآ إِنَّا كُنَّا طَٰغِينَ ۝۳١

Рекоха: “О, горко ни, наистина сме престъпващи!

عَسَىٰ رَبُّنَآ أَن يُبْدِلَنَا خَيْرًۭا مِّنْهَآ إِنَّآ إِلَىٰ رَبِّنَا رَٰغِبُونَ ۝۳٢

Дано нашият Господ ни даде в замяна по-добра от нея. Ние нашия Господ умоляваме.”

كَذَٰلِكَ ٱلْعَذَابُ ۖ وَلَعَذَابُ ٱلْءَاخِرَةِ أَكْبَرُ ۚ لَوْ كَانُوا۟ يَعْلَمُونَ ۝۳۳

Такова е наказанието. А наказанието в отвъдния живот е по-голямо, ако знаят.

إِنَّ لِلْمُتَّقِينَ عِندَ رَبِّهِمْ جَنَّٰتِ ٱلنَّعِيمِ ۝۳٤

Наистина за богобоязливите при техния Господ са Градините на блаженството.

أَفَنَجْعَلُ ٱلْمُسْلِمِينَ كَٱلْمُجْرِمِينَ ۝۳٥

Нима отдадените на Аллах ще сторим да са като престъпниците?

مَا لَكُمْ كَيْفَ تَحْكُمُونَ ۝۳٦

Какво ви е, така да отсъждате?

أَمْ لَكُمْ كِتَٰبٌۭ فِيهِ تَدْرُسُونَ ۝۳۷

Или имате книга, от която се учите,

إِنَّ لَكُمْ فِيهِ لَمَا تَخَيَّرُونَ ۝۳۸

и в нея имате, каквото изберете?

أَمْ لَكُمْ أَيْمَٰنٌ عَلَيْنَا بَٰلِغَةٌ إِلَىٰ يَوْمِ ٱلْقِيَٰمَةِ ۙ إِنَّ لَكُمْ لَمَا تَحْكُمُونَ ۝۳۹

Или имате обещание от Нас до Деня на възкресението да имате онова, което сами отсъждате?

سَلْهُمْ أَيُّهُم بِذَٰلِكَ زَعِيمٌ ۝٤۰

Питай ги кой от тях е поръчител за това?

أَمْ لَهُمْ شُرَكَآءُ فَلْيَأْتُوا۟ بِشُرَكَآئِهِمْ إِن كَانُوا۟ صَٰدِقِينَ ۝٤١

Или имат съдружници? Да доведат своите съдружници - ако говорят истината -

يَوْمَ يُكْشَفُ عَن سَاقٍۢ وَيُدْعَوْنَ إِلَى ٱلسُّجُودِ فَلَا يَسْتَطِيعُونَ ۝٤٢

в Деня, когато ще се разкрият делата и [тези] ще бъдат приканени да се поклонят, а не ще могат.

خَٰشِعَةً أَبْصَٰرُهُمْ تَرْهَقُهُمْ ذِلَّةٌۭ ۖ وَقَدْ كَانُوا۟ يُدْعَوْنَ إِلَى ٱلسُّجُودِ وَهُمْ سَٰلِمُونَ ۝٤۳

Свели поглед, ще ги покрие унижение, а бяха приканвани да се покланят, когато бяха здрави.

فَذَرْنِى وَمَن يُكَذِّبُ بِهَٰذَا ٱلْحَدِيثِ ۖ سَنَسْتَدْرِجُهُم مِّنْ حَيْثُ لَا يَعْلَمُونَ ۝٤٤

Остави на Мен [о, Мухаммад] взимащите за лъжа тази Вест! Постепенно ще ги въвлечем [в погибел], без да разберат.

وَأُمْلِى لَهُمْ ۚ إِنَّ كَيْدِى مَتِينٌ ۝٤٥

Ще им дам отсрочка. Моята промисъл е силна.

أَمْ تَسْـَٔلُهُمْ أَجْرًۭا فَهُم مِّن مَّغْرَمٍۢ مُّثْقَلُونَ ۝٤٦

Или търсиш от тях отплата, та са обременени с дълг?

أَمْ عِندَهُمُ ٱلْغَيْبُ فَهُمْ يَكْتُبُونَ ۝٤۷

Или при тях е неведомото и те го записват?

فَٱصْبِرْ لِحُكْمِ رَبِّكَ وَلَا تَكُن كَصَاحِبِ ٱلْحُوتِ إِذْ نَادَىٰ وَهُوَ مَكْظُومٌۭ ۝٤۸

Изтърпи до присъдата на твоя Господ и не бъди като човека в кита, който зовеше, изпълнен със скръб!

لَّوْلَآ أَن تَدَٰرَكَهُۥ نِعْمَةٌۭ مِّن رَّبِّهِۦ لَنُبِذَ بِٱلْعَرَآءِ وَهُوَ مَذْمُومٌۭ ۝٤۹

Ако не бе го достигнала милост от неговия Господ, щеше да е изхвърлен на голия бряг с упрек.

فَٱجْتَبَٰهُ رَبُّهُۥ فَجَعَلَهُۥ مِنَ ٱلصَّٰلِحِينَ ۝٥۰

Но неговият Господ го пречисти и го стори праведник.

وَإِن يَكَادُ ٱلَّذِينَ كَفَرُوا۟ لَيُزْلِقُونَكَ بِأَبْصَٰرِهِمْ لَمَّا سَمِعُوا۟ ٱلذِّكْرَ وَيَقُولُونَ إِنَّهُۥ لَمَجْنُونٌۭ ۝٥١

И едва не те сразяват с погледи неверниците, когато слушат Напомнянето6, и казват: “Той е луд.”

وَمَا هُوَ إِلَّا ذِكْرٌۭ لِّلْعَٰلَمِينَ ۝٥٢

А то не е друго освен напомняне за световете.