مصحف الثريا

بِسْمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحْمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ إِذَا وَقَعَتِ ٱلْوَاقِعَةُ ۝١

Когато Събитието настъпи,

لَيْسَ لِوَقْعَتِهَا كَاذِبَةٌ ۝٢

никой не ще възпре неговото настъпване -

خَافِضَةٌۭ رَّافِعَةٌ ۝۳

принизяващо и въздигащо.

إِذَا رُجَّتِ ٱلْأَرْضُ رَجًّۭا ۝٤

Когато земята се разтърси в трус

وَبُسَّتِ ٱلْجِبَالُ بَسًّۭا ۝٥

и планините се разломят на отломки,

فَكَانَتْ هَبَآءًۭ مُّنۢبَثًّۭا ۝٦

и станат разпиляна прах,

وَكُنتُمْ أَزْوَٰجًۭا ثَلَٰثَةًۭ ۝۷

вие ще станете на три групи:

فَأَصْحَٰبُ ٱلْمَيْمَنَةِ مَآ أَصْحَٰبُ ٱلْمَيْمَنَةِ ۝۸

едни - отдясно, - какво ще е за тези отдясно?;

وَأَصْحَٰبُ ٱلْمَشْـَٔمَةِ مَآ أَصْحَٰبُ ٱلْمَشْـَٔمَةِ ۝۹

и други - отляво, - какво ще е за тези отляво?;

وَٱلسَّٰبِقُونَ ٱلسَّٰبِقُونَ ۝١۰

и първенците [в богобоязливостта], - те са първенците [в Рая]

أُو۟لَٰٓئِكَ ٱلْمُقَرَّبُونَ ۝١١

тези са приближените [на Аллах]

فِى جَنَّٰتِ ٱلنَّعِيمِ ۝١٢

в Градините на блаженството

ثُلَّةٌۭ مِّنَ ٱلْأَوَّلِينَ ۝١۳

повечето са от предците

وَقَلِيلٌۭ مِّنَ ٱلْءَاخِرِينَ ۝١٤

и малцина от сетните

عَلَىٰ سُرُرٍۢ مَّوْضُونَةٍۢ ۝١٥

на украсени престоли,

مُّتَّكِـِٔينَ عَلَيْهَا مُتَقَٰبِلِينَ ۝١٦

облегнати там един срещу друг.

يَطُوفُ عَلَيْهِمْ وِلْدَٰنٌۭ مُّخَلَّدُونَ ۝١۷

Вечномлади юноши им поднасят

بِأَكْوَابٍۢ وَأَبَارِيقَ وَكَأْسٍۢ مِّن مَّعِينٍۢ ۝١۸

бокали и кани, и чаши [вино] от извор.

لَّا يُصَدَّعُونَ عَنْهَا وَلَا يُنزِفُونَ ۝١۹

Не ще ги боли глава от това и не ще губят ум.

وَفَٰكِهَةٍۢ مِّمَّا يَتَخَيَّرُونَ ۝٢۰

И плод, какъвто изберат,

وَلَحْمِ طَيْرٍۢ مِّمَّا يَشْتَهُونَ ۝٢١

и птиче месо, каквото обичат.

وَحُورٌ عِينٌۭ ۝٢٢

И ще имат хубавици с големи очи,

كَأَمْثَٰلِ ٱللُّؤْلُؤِ ٱلْمَكْنُونِ ۝٢۳

подобни на скрити бисери -

جَزَآءًۢ بِمَا كَانُوا۟ يَعْمَلُونَ ۝٢٤

въздаяние за делата им.

لَا يَسْمَعُونَ فِيهَا لَغْوًۭا وَلَا تَأْثِيمًا ۝٢٥

Не ще слушат там нито празнословие, нито подбуда към грях,

إِلَّا قِيلًۭا سَلَٰمًۭا سَلَٰمًۭا ۝٢٦

а само словото: “Мир! Мир!”.

وَأَصْحَٰبُ ٱلْيَمِينِ مَآ أَصْحَٰبُ ٱلْيَمِينِ ۝٢۷

А онези отдясно... Какво ще е за онези отдясно?

فِى سِدْرٍۢ مَّخْضُودٍۢ ۝٢۸

Сред лотоси без бодли

وَطَلْحٍۢ مَّنضُودٍۢ ۝٢۹

и натежали бананови дървета,

وَظِلٍّۢ مَّمْدُودٍۢ ۝۳۰

и просторна сянка,

وَمَآءٍۢ مَّسْكُوبٍۢ ۝۳١

и лееща се вода,

وَفَٰكِهَةٍۢ كَثِيرَةٍۢ ۝۳٢

и обилен плод,

لَّا مَقْطُوعَةٍۢ وَلَا مَمْنُوعَةٍۢ ۝۳۳

несекващ и невъзбранен,

وَفُرُشٍۢ مَّرْفُوعَةٍ ۝۳٤

и въздигнати постели.

إِنَّآ أَنشَأْنَٰهُنَّ إِنشَآءًۭ ۝۳٥

Сътворихме ги Ние с [прекрасно] сътворяване

فَجَعَلْنَٰهُنَّ أَبْكَارًا ۝۳٦

и отредихме да са девици

عُرُبًا أَتْرَابًۭا ۝۳۷

любещи, връстнички -

لِّأَصْحَٰبِ ٱلْيَمِينِ ۝۳۸

за онези отдясно -

ثُلَّةٌۭ مِّنَ ٱلْأَوَّلِينَ ۝۳۹

група от предците

وَثُلَّةٌۭ مِّنَ ٱلْءَاخِرِينَ ۝٤۰

и група от сетните.

وَأَصْحَٰبُ ٱلشِّمَالِ مَآ أَصْحَٰبُ ٱلشِّمَالِ ۝٤١

А онези отляво... Какво ще е за онези отляво?

فِى سَمُومٍۢ وَحَمِيمٍۢ ۝٤٢

Сред изгарящ вятър и вряща вода,

وَظِلٍّۢ مِّن يَحْمُومٍۢ ۝٤۳

и сянка от черен дим,

لَّا بَارِدٍۢ وَلَا كَرِيمٍ ۝٤٤

нито прохладна, нито приятна.

إِنَّهُمْ كَانُوا۟ قَبْلَ ذَٰلِكَ مُتْرَفِينَ ۝٤٥

Те живееха сред разкош преди това.

وَكَانُوا۟ يُصِرُّونَ عَلَى ٱلْحِنثِ ٱلْعَظِيمِ ۝٤٦

И упорстваха в огромния грях.

وَكَانُوا۟ يَقُولُونَ أَئِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًۭا وَعِظَٰمًا أَءِنَّا لَمَبْعُوثُونَ ۝٤۷

И казваха: “Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени?

أَوَءَابَآؤُنَا ٱلْأَوَّلُونَ ۝٤۸

А нима и древните ни предци?”

قُلْ إِنَّ ٱلْأَوَّلِينَ وَٱلْءَاخِرِينَ ۝٤۹

Кажи [о, Мухаммад]: “И древните, и сетните

لَمَجْمُوعُونَ إِلَىٰ مِيقَٰتِ يَوْمٍۢ مَّعْلُومٍۢ ۝٥۰

наистина ще бъдат събрани по време на знайния Ден.”

ثُمَّ إِنَّكُمْ أَيُّهَا ٱلضَّآلُّونَ ٱلْمُكَذِّبُونَ ۝٥١

После, о, вие, заблудените, отричащите,

لَءَاكِلُونَ مِن شَجَرٍۢ مِّن زَقُّومٍۢ ۝٥٢

наистина ще ядете от дървото Зокум

فَمَالِـُٔونَ مِنْهَا ٱلْبُطُونَ ۝٥۳

и ще си пълните от него стомасите,

فَشَٰرِبُونَ عَلَيْهِ مِنَ ٱلْحَمِيمِ ۝٥٤

и ще пиете след това от врящата вода.

فَشَٰرِبُونَ شُرْبَ ٱلْهِيمِ ۝٥٥

Ще пиете, както пият прежаднелите камили.

هَٰذَا نُزُلُهُمْ يَوْمَ ٱلدِّينِ ۝٥٦

Това е угощението им в Съдния ден.

نَحْنُ خَلَقْنَٰكُمْ فَلَوْلَا تُصَدِّقُونَ ۝٥۷

Ние ви сътворихме. Защо тогава не повярвате?

أَفَرَءَيْتُم مَّا تُمْنُونَ ۝٥۸

Не виждате ли семето, което изливате?

ءَأَنتُمْ تَخْلُقُونَهُۥٓ أَمْ نَحْنُ ٱلْخَٰلِقُونَ ۝٥۹

Вие ли го сътворявате, или Ние сме Твореца?

نَحْنُ قَدَّرْنَا بَيْنَكُمُ ٱلْمَوْتَ وَمَا نَحْنُ بِمَسْبُوقِينَ ۝٦۰

Ние отредихме смъртта за вас и не ще бъдем възпрени

عَلَىٰٓ أَن نُّبَدِّلَ أَمْثَٰلَكُمْ وَنُنشِئَكُمْ فِى مَا لَا تَعْلَمُونَ ۝٦١

да променим такива като вас и да ви пресъздадем в нещо, което не ви е познато.

وَلَقَدْ عَلِمْتُمُ ٱلنَّشْأَةَ ٱلْأُولَىٰ فَلَوْلَا تَذَكَّرُونَ ۝٦٢

И узнахте вече първото сътворяване. Не ще ли се поучите?

أَفَرَءَيْتُم مَّا تَحْرُثُونَ ۝٦۳

И не виждате ли какво сеете?

ءَأَنتُمْ تَزْرَعُونَهُۥٓ أَمْ نَحْنُ ٱلزَّٰرِعُونَ ۝٦٤

Вие ли го карате да расте, или Ние го караме?

لَوْ نَشَآءُ لَجَعَلْنَٰهُ حُطَٰمًۭا فَظَلْتُمْ تَفَكَّهُونَ ۝٦٥

Ако пожелаехме, бихме го сторили на сухи съчки и щяхте да останете слисани:

إِنَّا لَمُغْرَمُونَ ۝٦٦

“Наистина сме задлъжнели.

بَلْ نَحْنُ مَحْرُومُونَ ۝٦۷

Да, и сме лишени [от прехрана].”

أَفَرَءَيْتُمُ ٱلْمَآءَ ٱلَّذِى تَشْرَبُونَ ۝٦۸

И не виждате ли водата, която пиете?

ءَأَنتُمْ أَنزَلْتُمُوهُ مِنَ ٱلْمُزْنِ أَمْ نَحْنُ ٱلْمُنزِلُونَ ۝٦۹

Вие ли я изсипвате от облака или Ние я изсипваме?

لَوْ نَشَآءُ جَعَلْنَٰهُ أُجَاجًۭا فَلَوْلَا تَشْكُرُونَ ۝۷۰

Ако пожелаехме, бихме я сторили солена, защо тогава не сте признателни?

أَفَرَءَيْتُمُ ٱلنَّارَ ٱلَّتِى تُورُونَ ۝۷١

Не виждате ли огъня, който разпалвате?

ءَأَنتُمْ أَنشَأْتُمْ شَجَرَتَهَآ أَمْ نَحْنُ ٱلْمُنشِـُٔونَ ۝۷٢

Вие ли създавате дървото за него, или Ние сме Създателя?

نَحْنُ جَعَلْنَٰهَا تَذْكِرَةًۭ وَمَتَٰعًۭا لِّلْمُقْوِينَ ۝۷۳

Ние го сторихме за поучение и за ползване от онези, които се нуждаят.

فَسَبِّحْ بِٱسْمِ رَبِّكَ ٱلْعَظِيمِ ۝۷٤

Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия!

۞ فَلَآ أُقْسِمُ بِمَوَٰقِعِ ٱلنُّجُومِ ۝۷٥

Но не, кълна се в залезите на звездите -

وَإِنَّهُۥ لَقَسَمٌۭ لَّوْ تَعْلَمُونَ عَظِيمٌ ۝۷٦

а това е клетва - ако знаете - велика,

إِنَّهُۥ لَقُرْءَانٌۭ كَرِيمٌۭ ۝۷۷

това наистина е свещен Коран

فِى كِتَٰبٍۢ مَّكْنُونٍۢ ۝۷۸

в съхранената Книга [-майка].

لَّا يَمَسُّهُۥٓ إِلَّا ٱلْمُطَهَّرُونَ ۝۷۹

Докосват го само пречистените.

تَنزِيلٌۭ مِّن رَّبِّ ٱلْعَٰلَمِينَ ۝۸۰

Низпослание от Господа на световете.

أَفَبِهَٰذَا ٱلْحَدِيثِ أَنتُم مُّدْهِنُونَ ۝۸١

Нима това Слово пренебрегвате?

وَتَجْعَلُونَ رِزْقَكُمْ أَنَّكُمْ تُكَذِّبُونَ ۝۸٢

И [вместо благодарност] за препитанието вие го взимате за лъжа?

فَلَوْلَآ إِذَا بَلَغَتِ ٱلْحُلْقُومَ ۝۸۳

И когато [душата на умиращия] стигне гърлото,

وَأَنتُمْ حِينَئِذٍۢ تَنظُرُونَ ۝۸٤

тогава вие само гледате,

وَنَحْنُ أَقْرَبُ إِلَيْهِ مِنكُمْ وَلَٰكِن لَّا تُبْصِرُونَ ۝۸٥

а Ние сме по-близо до него от вас, ала не виждате -

فَلَوْلَآ إِن كُنتُمْ غَيْرَ مَدِينِينَ ۝۸٦

и защо, ако не ще бъдете съдени,

تَرْجِعُونَهَآ إِن كُنتُمْ صَٰدِقِينَ ۝۸۷

не я върнете обратно, ако говорите истината?

فَأَمَّآ إِن كَانَ مِنَ ٱلْمُقَرَّبِينَ ۝۸۸

И ако [умиращият] е от приближените [на Аллах],

فَرَوْحٌۭ وَرَيْحَانٌۭ وَجَنَّتُ نَعِيمٍۢ ۝۸۹

тогава - покой и удовлетворение, и Градината на блаженството.

وَأَمَّآ إِن كَانَ مِنْ أَصْحَٰبِ ٱلْيَمِينِ ۝۹۰

А ако е от онези отдясно,

فَسَلَٰمٌۭ لَّكَ مِنْ أَصْحَٰبِ ٱلْيَمِينِ ۝۹١

тогава [ще му се каже]: “Мир на теб, защото си от онези отдясно!”

وَأَمَّآ إِن كَانَ مِنَ ٱلْمُكَذِّبِينَ ٱلضَّآلِّينَ ۝۹٢

А ако е от отричащите, заблудените,

فَنُزُلٌۭ مِّنْ حَمِيمٍۢ ۝۹۳

тогава - угощение от вряща вода

وَتَصْلِيَةُ جَحِيمٍ ۝۹٤

и изгаряне в Огъня.

إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ حَقُّ ٱلْيَقِينِ ۝۹٥

Това е достоверната истина.

فَسَبِّحْ بِٱسْمِ رَبِّكَ ٱلْعَظِيمِ ۝۹٦

Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия!