مصحف الثريا

بِسْمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحْمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ وَٱلذَّٰرِيَٰتِ ذَرْوًۭا ۝١

Кълна се в отвяващите с веене [ветрове]

فَٱلْحَٰمِلَٰتِ وِقْرًۭا ۝٢

и в носещите товар [облаци],

فَٱلْجَٰرِيَٰتِ يُسْرًۭا ۝۳

и в плаващите с лекота [кораби],

فَٱلْمُقَسِّمَٰتِ أَمْرًا ۝٤

и в разпределящите по повеля [ангели],

إِنَّمَا تُوعَدُونَ لَصَادِقٌۭ ۝٥

че е истина това, което ви е обещано!

وَإِنَّ ٱلدِّينَ لَوَٰقِعٌۭ ۝٦

И че възмездието ще настъпи.

وَٱلسَّمَآءِ ذَاتِ ٱلْحُبُكِ ۝۷

Кълна се в небето, осеяно с пътища!

إِنَّكُمْ لَفِى قَوْلٍۢ مُّخْتَلِفٍۢ ۝۸

Объркани са вашите слова [о, неверници].

يُؤْفَكُ عَنْهُ مَنْ أُفِكَ ۝۹

Отклонява се от него онзи, който е бил отклонен.

قُتِلَ ٱلْخَرَّٰصُونَ ۝١۰

Проклети да са лъжците,

ٱلَّذِينَ هُمْ فِى غَمْرَةٍۢ سَاهُونَ ۝١١

които в бездната [на неверието] нехаят!

يَسْـَٔلُونَ أَيَّانَ يَوْمُ ٱلدِّينِ ۝١٢

Питат: “Кога ще е Съдният ден?”

يَوْمَ هُمْ عَلَى ٱلنَّارِ يُفْتَنُونَ ۝١۳

В този Ден върху Огъня ще бъдат измъчвани.

ذُوقُوا۟ فِتْنَتَكُمْ هَٰذَا ٱلَّذِى كُنتُم بِهِۦ تَسْتَعْجِلُونَ ۝١٤

“Вкусете своето мъчение! Това е, за което бързахте.”

إِنَّ ٱلْمُتَّقِينَ فِى جَنَّٰتٍۢ وَعُيُونٍ ۝١٥

Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори,

ءَاخِذِينَ مَآ ءَاتَىٰهُمْ رَبُّهُمْ ۚ إِنَّهُمْ كَانُوا۟ قَبْلَ ذَٰلِكَ مُحْسِنِينَ ۝١٦

ще взимат онова, което им дарява техният Господ. Преди това те вършеха добро

كَانُوا۟ قَلِيلًۭا مِّنَ ٱلَّيْلِ مَا يَهْجَعُونَ ۝١۷

малко спяха през нощта

وَبِٱلْأَسْحَارِ هُمْ يَسْتَغْفِرُونَ ۝١۸

и на развиделяване молеха за опрощение,

وَفِىٓ أَمْوَٰلِهِمْ حَقٌّۭ لِّلسَّآئِلِ وَٱلْمَحْرُومِ ۝١۹

и в техните имоти имаше дял за просяка и нуждаещия се.

وَفِى ٱلْأَرْضِ ءَايَٰتٌۭ لِّلْمُوقِنِينَ ۝٢۰

За убедените на земята има знамения

وَفِىٓ أَنفُسِكُمْ ۚ أَفَلَا تُبْصِرُونَ ۝٢١

и в самите вас. Нима не съзирате?

وَفِى ٱلسَّمَآءِ رِزْقُكُمْ وَمَا تُوعَدُونَ ۝٢٢

На небето има препитание за вас и там е онова, което ви е обещано.

فَوَرَبِّ ٱلسَّمَآءِ وَٱلْأَرْضِ إِنَّهُۥ لَحَقٌّۭ مِّثْلَ مَآ أَنَّكُمْ تَنطِقُونَ ۝٢۳

А то, кълна се в Господа на небето и на земята, е истина, както това, че говорите.

هَلْ أَتَىٰكَ حَدِيثُ ضَيْفِ إِبْرَٰهِيمَ ٱلْمُكْرَمِينَ ۝٢٤

Стигна ли до теб разказът за почетните гости на Ибрахим?

إِذْ دَخَلُوا۟ عَلَيْهِ فَقَالُوا۟ سَلَٰمًۭا ۖ قَالَ سَلَٰمٌۭ قَوْمٌۭ مُّنكَرُونَ ۝٢٥

Влязоха при него и рекоха: “Мир!” Каза: “Мир!” И си рече: “Непознати хора!”

فَرَاغَ إِلَىٰٓ أَهْلِهِۦ فَجَآءَ بِعِجْلٍۢ سَمِينٍۢ ۝٢٦

И без да го видят, свърна към своето семейство и дойде с тлъсто [печено] теле,

فَقَرَّبَهُۥٓ إِلَيْهِمْ قَالَ أَلَا تَأْكُلُونَ ۝٢۷

и им го поднесе. Рече: “Ще похапнете ли?”

فَأَوْجَسَ مِنْهُمْ خِيفَةًۭ ۖ قَالُوا۟ لَا تَخَفْ ۖ وَبَشَّرُوهُ بِغُلَٰمٍ عَلِيمٍۢ ۝٢۸

И спотаи страх от тях. Рекоха: “Не се страхувай!” И го благовестиха за знаещ син.

فَأَقْبَلَتِ ٱمْرَأَتُهُۥ فِى صَرَّةٍۢ فَصَكَّتْ وَجْهَهَا وَقَالَتْ عَجُوزٌ عَقِيمٌۭ ۝٢۹

И пристъпи жена му с вик, удряйки лицето си, и рече: “Но аз съм бездeтна старица!”

قَالُوا۟ كَذَٰلِكِ قَالَ رَبُّكِ ۖ إِنَّهُۥ هُوَ ٱلْحَكِيمُ ٱلْعَلِيمُ ۝۳۰

Рекоха: “Тъй каза твоят Господ. Той е Премъдрия, Всезнаещия.”

۞ قَالَ فَمَا خَطْبُكُمْ أَيُّهَا ٱلْمُرْسَلُونَ ۝۳١

Рече: “А какво ви е намерението, о, пратеници?”

قَالُوٓا۟ إِنَّآ أُرْسِلْنَآ إِلَىٰ قَوْمٍۢ مُّجْرِمِينَ ۝۳٢

Рекоха: “Изпратени сме при хора-престъпници,

لِنُرْسِلَ عَلَيْهِمْ حِجَارَةًۭ مِّن طِينٍۢ ۝۳۳

за да изсипем върху тях камъни от глина,

مُّسَوَّمَةً عِندَ رَبِّكَ لِلْمُسْرِفِينَ ۝۳٤

белязани при твоя Господ за прекаляващите.”

فَأَخْرَجْنَا مَن كَانَ فِيهَا مِنَ ٱلْمُؤْمِنِينَ ۝۳٥

И изведохме Ние само вярващите, които бяха там.

فَمَا وَجَدْنَا فِيهَا غَيْرَ بَيْتٍۢ مِّنَ ٱلْمُسْلِمِينَ ۝۳٦

И намерихме там отдадени [на Аллах] само в един дом.

وَتَرَكْنَا فِيهَآ ءَايَةًۭ لِّلَّذِينَ يَخَافُونَ ٱلْعَذَابَ ٱلْأَلِيمَ ۝۳۷

И оставихме там знамение за онези, които се страхуват от болезненото мъчение.

وَفِى مُوسَىٰٓ إِذْ أَرْسَلْنَٰهُ إِلَىٰ فِرْعَوْنَ بِسُلْطَٰنٍۢ مُّبِينٍۢ ۝۳۸

... И за Муса, когато го изпратихме при Фараона с явен довод.

فَتَوَلَّىٰ بِرُكْنِهِۦ وَقَالَ سَٰحِرٌ أَوْ مَجْنُونٌۭ ۝۳۹

И се отвърна той със своята опора, и каза: “Магьосник или луд.”

فَأَخَذْنَٰهُ وَجُنُودَهُۥ فَنَبَذْنَٰهُمْ فِى ٱلْيَمِّ وَهُوَ مُلِيمٌۭ ۝٤۰

И сграбчихме него и войските му, и ги хвърлихме в морето. Вината бе негова.

وَفِى عَادٍ إِذْ أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمُ ٱلرِّيحَ ٱلْعَقِيمَ ۝٤١

И за адитите, срещу които изпратихме опустошителния вятър...

مَا تَذَرُ مِن شَىْءٍ أَتَتْ عَلَيْهِ إِلَّا جَعَلَتْهُ كَٱلرَّمِيمِ ۝٤٢

И не остави той нищо, над което премина, без да го превърне в прах.

وَفِى ثَمُودَ إِذْ قِيلَ لَهُمْ تَمَتَّعُوا۟ حَتَّىٰ حِينٍۢ ۝٤۳

И за самудяните, когато им бе казано: “Наслаждавайте се до време!”

فَعَتَوْا۟ عَنْ أَمْرِ رَبِّهِمْ فَأَخَذَتْهُمُ ٱلصَّٰعِقَةُ وَهُمْ يَنظُرُونَ ۝٤٤

И се възгордяха пред повелята на техния Господ, [затова] мълнията ги порази, както си гледаха.

فَمَا ٱسْتَطَٰعُوا۟ مِن قِيَامٍۢ وَمَا كَانُوا۟ مُنتَصِرِينَ ۝٤٥

И не можаха да се изправят, и не им се помогна.

وَقَوْمَ نُوحٍۢ مِّن قَبْلُ ۖ إِنَّهُمْ كَانُوا۟ قَوْمًۭا فَٰسِقِينَ ۝٤٦

И народа на Нух [погубихме] преди. Те бяха нечестиви хора.

وَٱلسَّمَآءَ بَنَيْنَٰهَا بِأَيْي۟دٍۢ وَإِنَّا لَمُوسِعُونَ ۝٤۷

И небето изградихме с [Нашата] сила. Ние даваме простор.

وَٱلْأَرْضَ فَرَشْنَٰهَا فَنِعْمَ ٱلْمَٰهِدُونَ ۝٤۸

И земята Ние разстлахме. Колко прекрасно разстиламе!

وَمِن كُلِّ شَىْءٍ خَلَقْنَا زَوْجَيْنِ لَعَلَّكُمْ تَذَكَّرُونَ ۝٤۹

И от всяко нещо сътворихме двойки, за да се поучите!

فَفِرُّوٓا۟ إِلَى ٱللَّهِ ۖ إِنِّى لَكُم مِّنْهُ نَذِيرٌۭ مُّبِينٌۭ ۝٥۰

Затова към Аллах се устремете! Аз съм Негов явен предупредител за вас.

وَلَا تَجْعَلُوا۟ مَعَ ٱللَّهِ إِلَٰهًا ءَاخَرَ ۖ إِنِّى لَكُم مِّنْهُ نَذِيرٌۭ مُّبِينٌۭ ۝٥١

И не приемайте друг Бог заедно с Аллах! Аз съм Негов явен предупредител за вас.

كَذَٰلِكَ مَآ أَتَى ٱلَّذِينَ مِن قَبْلِهِم مِّن رَّسُولٍ إِلَّا قَالُوا۟ سَاحِرٌ أَوْ مَجْنُونٌ ۝٥٢

Така и онези преди тях, щом дойдеше пратеник, казваха: “Магьосник или луд.”

أَتَوَاصَوْا۟ بِهِۦ ۚ بَلْ هُمْ قَوْمٌۭ طَاغُونَ ۝٥۳

Нима си завещаваха това един другиму? Не, ала те са престъпващи хора.

فَتَوَلَّ عَنْهُمْ فَمَآ أَنتَ بِمَلُومٍۢ ۝٥٤

Отвърни се от тях и не ще бъдеш упрекван!

وَذَكِّرْ فَإِنَّ ٱلذِّكْرَىٰ تَنفَعُ ٱلْمُؤْمِنِينَ ۝٥٥

И поучавай! Наистина поучението носи полза на вярващите.

وَمَا خَلَقْتُ ٱلْجِنَّ وَٱلْإِنسَ إِلَّا لِيَعْبُدُونِ ۝٥٦

Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.

مَآ أُرِيدُ مِنْهُم مِّن رِّزْقٍۢ وَمَآ أُرِيدُ أَن يُطْعِمُونِ ۝٥۷

Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят.

إِنَّ ٱللَّهَ هُوَ ٱلرَّزَّاقُ ذُو ٱلْقُوَّةِ ٱلْمَتِينُ ۝٥۸

Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия.

فَإِنَّ لِلَّذِينَ ظَلَمُوا۟ ذَنُوبًۭا مِّثْلَ ذَنُوبِ أَصْحَٰبِهِمْ فَلَا يَسْتَعْجِلُونِ ۝٥۹

Угнетителите имат участ като участта на техните другари. Затова да не избързват!

فَوَيْلٌۭ لِّلَّذِينَ كَفَرُوا۟ مِن يَوْمِهِمُ ٱلَّذِى يُوعَدُونَ ۝٦۰

Горко на неверниците в техния Ден, който им е обещан!