مصحف الثريا

بِسْمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحْمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ وَٱلصَّٰٓفَّٰتِ صَفًّۭا ۝١

Кълна се в строените в редици

فَٱلزَّٰجِرَٰتِ زَجْرًۭا ۝٢

и в гонещите с решимост,

فَٱلتَّٰلِيَٰتِ ذِكْرًا ۝۳

и в четящите Напомнянето [ангели]

إِنَّ إِلَٰهَكُمْ لَوَٰحِدٌۭ ۝٤

вашият Бог е единственият -

رَّبُّ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا وَرَبُّ ٱلْمَشَٰرِقِ ۝٥

Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, и Господът на изгревите.

إِنَّا زَيَّنَّا ٱلسَّمَآءَ ٱلدُّنْيَا بِزِينَةٍ ٱلْكَوَاكِبِ ۝٦

Украсихме Ние най-ниското небе с украса от звезди

وَحِفْظًۭا مِّن كُلِّ شَيْطَٰنٍۢ مَّارِدٍۢ ۝۷

и го опазваме от всички непокорни сатани,

لَّا يَسَّمَّعُونَ إِلَى ٱلْمَلَإِ ٱلْأَعْلَىٰ وَيُقْذَفُونَ مِن كُلِّ جَانِبٍۢ ۝۸

за да не могат да чуят нищо от върховните небеса, и са замеряни от всички страни

دُحُورًۭا ۖ وَلَهُمْ عَذَابٌۭ وَاصِبٌ ۝۹

за пропъждане, и за тях има постоянно мъчение,

إِلَّا مَنْ خَطِفَ ٱلْخَطْفَةَ فَأَتْبَعَهُۥ شِهَابٌۭ ثَاقِبٌۭ ۝١۰

освен който долови слово [от ангелите] и тогава го последва изгарящ пламък.

فَٱسْتَفْتِهِمْ أَهُمْ أَشَدُّ خَلْقًا أَم مَّنْ خَلَقْنَآ ۚ إِنَّا خَلَقْنَٰهُم مِّن طِينٍۢ لَّازِبٍۭ ۝١١

И ги попитай [неверниците] какво мислят - те ли са по-трудни за сътворяване, или другите, които сътворихме! Тях сътворихме от лепнеща глина.

بَلْ عَجِبْتَ وَيَسْخَرُونَ ۝١٢

Да, ти се удиви, а те се подиграват.

وَإِذَا ذُكِّرُوا۟ لَا يَذْكُرُونَ ۝١۳

И когато ги поучават, те не се поучават.

وَإِذَا رَأَوْا۟ ءَايَةًۭ يَسْتَسْخِرُونَ ۝١٤

И когато видят знамение, те се присмиват.

وَقَالُوٓا۟ إِنْ هَٰذَآ إِلَّا سِحْرٌۭ مُّبِينٌ ۝١٥

И казват: “Това е само явна магия.

أَءِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًۭا وَعِظَٰمًا أَءِنَّا لَمَبْعُوثُونَ ۝١٦

Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени?

أَوَءَابَآؤُنَا ٱلْأَوَّلُونَ ۝١۷

А нима и древните ни предци?”

قُلْ نَعَمْ وَأَنتُمْ دَٰخِرُونَ ۝١۸

Кажи: “Да! И ще бъдете унизени.”

فَإِنَّمَا هِىَ زَجْرَةٌۭ وَٰحِدَةٌۭ فَإِذَا هُمْ يَنظُرُونَ ۝١۹

То ще е само един Вик и ето ги - проглеждат!

وَقَالُوا۟ يَٰوَيْلَنَا هَٰذَا يَوْمُ ٱلدِّينِ ۝٢۰

И ще кажат: “О, горко ни! Това е Съдният ден.”

هَٰذَا يَوْمُ ٱلْفَصْلِ ٱلَّذِى كُنتُم بِهِۦ تُكَذِّبُونَ ۝٢١

Това е Денят на разграничението, който вие отричахте.

۞ ٱحْشُرُوا۟ ٱلَّذِينَ ظَلَمُوا۟ وَأَزْوَٰجَهُمْ وَمَا كَانُوا۟ يَعْبُدُونَ ۝٢٢

[Аллах ще повели на ангелите:] “Съберете онези, които угнетяваха, техните спътници и онова, на което са служили

مِن دُونِ ٱللَّهِ فَٱهْدُوهُمْ إِلَىٰ صِرَٰطِ ٱلْجَحِيمِ ۝٢۳

вместо на Аллах, и ги подкарайте по пътя към Ада!

وَقِفُوهُمْ ۖ إِنَّهُم مَّسْـُٔولُونَ ۝٢٤

И ги задръжте!” Те непременно ще бъдат питани:

مَا لَكُمْ لَا تَنَاصَرُونَ ۝٢٥

“Какво ви е, та не си помагате един другиму?”

بَلْ هُمُ ٱلْيَوْمَ مُسْتَسْلِمُونَ ۝٢٦

Да, в този Ден ще са покорни.

وَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍۢ يَتَسَآءَلُونَ ۝٢۷

Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се обвиняват.

قَالُوٓا۟ إِنَّكُمْ كُنتُمْ تَأْتُونَنَا عَنِ ٱلْيَمِينِ ۝٢۸

И ще кажат [на съдружаваните от тях]: “Вие ни се представяхте като праведни.”

قَالُوا۟ بَل لَّمْ تَكُونُوا۟ مُؤْمِنِينَ ۝٢۹

Ще кажат [съдружаваните]: “Не, вие не вярвахте.

وَمَا كَانَ لَنَا عَلَيْكُم مِّن سُلْطَٰنٍۭ ۖ بَلْ كُنتُمْ قَوْمًۭا طَٰغِينَ ۝۳۰

А ние нямахме власт над вас. Да, вие бяхте престъпващи хора.

فَحَقَّ عَلَيْنَا قَوْلُ رَبِّنَآ ۖ إِنَّا لَذَآئِقُونَ ۝۳١

И се изпълни спрямо нас Словото на нашия Господ. И наистина ще вкусим [мъчението].

فَأَغْوَيْنَٰكُمْ إِنَّا كُنَّا غَٰوِينَ ۝۳٢

И ви заблудихме, и ние самите бяхме заблудени.”

فَإِنَّهُمْ يَوْمَئِذٍۢ فِى ٱلْعَذَابِ مُشْتَرِكُونَ ۝۳۳

В този Ден ще бъдат съучастници в мъчението.

إِنَّا كَذَٰلِكَ نَفْعَلُ بِٱلْمُجْرِمِينَ ۝۳٤

Да, така Ние постъпваме с престъпниците.

إِنَّهُمْ كَانُوٓا۟ إِذَا قِيلَ لَهُمْ لَآ إِلَٰهَ إِلَّا ٱللَّهُ يَسْتَكْبِرُونَ ۝۳٥

Когато им се рече: “Няма друг бог освен Аллах!”, те се възгордяваха.

وَيَقُولُونَ أَئِنَّا لَتَارِكُوٓا۟ ءَالِهَتِنَا لِشَاعِرٍۢ مَّجْنُونٍۭ ۝۳٦

И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?”

بَلْ جَآءَ بِٱلْحَقِّ وَصَدَّقَ ٱلْمُرْسَلِينَ ۝۳۷

Да, той донесе истината и потвърди пратениците.

إِنَّكُمْ لَذَآئِقُوا۟ ٱلْعَذَابِ ٱلْأَلِيمِ ۝۳۸

Непременно ще вкусите болезненото мъчение -

وَمَا تُجْزَوْنَ إِلَّا مَا كُنتُمْ تَعْمَلُونَ ۝۳۹

ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.

إِلَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلْمُخْلَصِينَ ۝٤۰

Но не и за преданите раби на Аллах.

أُو۟لَٰٓئِكَ لَهُمْ رِزْقٌۭ مَّعْلُومٌۭ ۝٤١

За тях ще има знайно препитание -

فَوَٰكِهُ ۖ وَهُم مُّكْرَمُونَ ۝٤٢

плодове. И ще са удостоени

فِى جَنَّٰتِ ٱلنَّعِيمِ ۝٤۳

в Градините на блаженството,

عَلَىٰ سُرُرٍۢ مُّتَقَٰبِلِينَ ۝٤٤

на престоли един срещу друг.

يُطَافُ عَلَيْهِم بِكَأْسٍۢ مِّن مَّعِينٍۭ ۝٤٥

Ще им поднасят чаши от извор

بَيْضَآءَ لَذَّةٍۢ لِّلشَّٰرِبِينَ ۝٤٦

кристален, приятен за пиещите.

لَا فِيهَا غَوْلٌۭ وَلَا هُمْ عَنْهَا يُنزَفُونَ ۝٤۷

От него нито боли глава, нито се опияняват.

وَعِندَهُمْ قَٰصِرَٰتُ ٱلطَّرْفِ عِينٌۭ ۝٤۸

При тях ще има жени с целомъдрен поглед, с прелестни очи,

كَأَنَّهُنَّ بَيْضٌۭ مَّكْنُونٌۭ ۝٤۹

сякаш са скрити бисери.

فَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍۢ يَتَسَآءَلُونَ ۝٥۰

Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват.

قَالَ قَآئِلٌۭ مِّنْهُمْ إِنِّى كَانَ لِى قَرِينٌۭ ۝٥١

Ще рече един от тях: “Аз имах приятел,

يَقُولُ أَءِنَّكَ لَمِنَ ٱلْمُصَدِّقِينَ ۝٥٢

който казваше: “Нима наистина си от повярвалите?

أَءِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًۭا وَعِظَٰمًا أَءِنَّا لَمَدِينُونَ ۝٥۳

Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще има за нас възмездие?”

قَالَ هَلْ أَنتُم مُّطَّلِعُونَ ۝٥٤

Рече: “Ще надзърнете ли?”

فَٱطَّلَعَ فَرَءَاهُ فِى سَوَآءِ ٱلْجَحِيمِ ۝٥٥

И надзърна, и го видя в средата на Ада.

قَالَ تَٱللَّهِ إِن كِدتَّ لَتُرْدِينِ ۝٥٦

Рече: “Кълна се в Аллах, ти едва не ме погуби.

وَلَوْلَا نِعْمَةُ رَبِّى لَكُنتُ مِنَ ٱلْمُحْضَرِينَ ۝٥۷

И ако не бе благодатта на моя Господ, щях да съм доведен [с теб].

أَفَمَا نَحْنُ بِمَيِّتِينَ ۝٥۸

А нали ние [вярващите] не ще умрем

إِلَّا مَوْتَتَنَا ٱلْأُولَىٰ وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ ۝٥۹

освен първата ни смърт, и не ще бъдем наказани?”

إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ ٱلْفَوْزُ ٱلْعَظِيمُ ۝٦۰

Това е великото спасение.

لِمِثْلِ هَٰذَا فَلْيَعْمَلِ ٱلْعَٰمِلُونَ ۝٦١

За такова дейните да действат!

أَذَٰلِكَ خَيْرٌۭ نُّزُلًا أَمْ شَجَرَةُ ٱلزَّقُّومِ ۝٦٢

Дали това е по-добро за пребивание, или при дървото Зокум?

إِنَّا جَعَلْنَٰهَا فِتْنَةًۭ لِّلظَّٰلِمِينَ ۝٦۳

Сторихме го изпитание за угнетителите.

إِنَّهَا شَجَرَةٌۭ تَخْرُجُ فِىٓ أَصْلِ ٱلْجَحِيمِ ۝٦٤

То е дърво, изникващо от дъното на Ада.

طَلْعُهَا كَأَنَّهُۥ رُءُوسُ ٱلشَّيَٰطِينِ ۝٦٥

Плодовете му са като главите на сатаните.

فَإِنَّهُمْ لَءَاكِلُونَ مِنْهَا فَمَالِـُٔونَ مِنْهَا ٱلْبُطُونَ ۝٦٦

А те от него ще ядат и ще си пълнят стомасите.

ثُمَّ إِنَّ لَهُمْ عَلَيْهَا لَشَوْبًۭا مِّنْ حَمِيمٍۢ ۝٦۷

После към това ще им се примесва питие от вряща вода.

ثُمَّ إِنَّ مَرْجِعَهُمْ لَإِلَى ٱلْجَحِيمِ ۝٦۸

После тяхното завръщане е към Ада.

إِنَّهُمْ أَلْفَوْا۟ ءَابَآءَهُمْ ضَآلِّينَ ۝٦۹

Те завариха бащите си заблудени

فَهُمْ عَلَىٰٓ ءَاثَٰرِهِمْ يُهْرَعُونَ ۝۷۰

и въпреки това се впуснаха по техните следи.

وَلَقَدْ ضَلَّ قَبْلَهُمْ أَكْثَرُ ٱلْأَوَّلِينَ ۝۷١

А преди тях повечето от древните бяха в заблуда.

وَلَقَدْ أَرْسَلْنَا فِيهِم مُّنذِرِينَ ۝۷٢

И изпращахме сред тях предупредители.

فَٱنظُرْ كَيْفَ كَانَ عَٰقِبَةُ ٱلْمُنذَرِينَ ۝۷۳

И виж какъв бе краят на предупреждаваните,

إِلَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلْمُخْلَصِينَ ۝۷٤

но не и за преданите раби на Аллах!

وَلَقَدْ نَادَىٰنَا نُوحٌۭ فَلَنِعْمَ ٱلْمُجِيبُونَ ۝۷٥

И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме!

وَنَجَّيْنَٰهُ وَأَهْلَهُۥ مِنَ ٱلْكَرْبِ ٱلْعَظِيمِ ۝۷٦

И спасихме него и семейството му от огромното бедствие.

وَجَعَلْنَا ذُرِّيَّتَهُۥ هُمُ ٱلْبَاقِينَ ۝۷۷

И сторихме неговите потомци да просъществуват.

وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِى ٱلْءَاخِرِينَ ۝۷۸

И оставихме за него спомен сред сетните.

سَلَٰمٌ عَلَىٰ نُوحٍۢ فِى ٱلْعَٰلَمِينَ ۝۷۹

Мир за Нух сред народите!

إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِى ٱلْمُحْسِنِينَ ۝۸۰

Така награждаваме Ние благодетелните.

إِنَّهُۥ مِنْ عِبَادِنَا ٱلْمُؤْمِنِينَ ۝۸١

Той бе един от Нашите вярващи раби.

ثُمَّ أَغْرَقْنَا ٱلْءَاخَرِينَ ۝۸٢

После издавихме другите.

۞ وَإِنَّ مِن شِيعَتِهِۦ لَإِبْرَٰهِيمَ ۝۸۳

И сред неговите последователи бе Ибрахим.

إِذْ جَآءَ رَبَّهُۥ بِقَلْبٍۢ سَلِيمٍ ۝۸٤

Как се яви пред своя Господ с чисто сърце.

إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِۦ مَاذَا تَعْبُدُونَ ۝۸٥

Рече той на своя баща и на своя народ: “На какво служите?

أَئِفْكًا ءَالِهَةًۭ دُونَ ٱللَّهِ تُرِيدُونَ ۝۸٦

Нима искате лъжливи богове вместо Аллах?

فَمَا ظَنُّكُم بِرَبِّ ٱلْعَٰلَمِينَ ۝۸۷

И какво мислите за Господа на световете?”

فَنَظَرَ نَظْرَةًۭ فِى ٱلنُّجُومِ ۝۸۸

И отправи поглед към звездите.

فَقَالَ إِنِّى سَقِيمٌۭ ۝۸۹

И рече: “Аз съм болен.”

فَتَوَلَّوْا۟ عَنْهُ مُدْبِرِينَ ۝۹۰

А те му обърнаха гръб и си отидоха.

فَرَاغَ إِلَىٰٓ ءَالِهَتِهِمْ فَقَالَ أَلَا تَأْكُلُونَ ۝۹١

И се прокрадна при боговете им, и рече: “Няма ли да похапнете?

مَا لَكُمْ لَا تَنطِقُونَ ۝۹٢

Какво ви е, та не говорите?”

فَرَاغَ عَلَيْهِمْ ضَرْبًۢا بِٱلْيَمِينِ ۝۹۳

И се наведе над тях, и ги удари с десница.

فَأَقْبَلُوٓا۟ إِلَيْهِ يَزِفُّونَ ۝۹٤

[И щом видяха боговете си потрошени,] отидоха при него забързани.

قَالَ أَتَعْبُدُونَ مَا تَنْحِتُونَ ۝۹٥

Рече: “Нима служите на онова, което вие сте издялали?

وَٱللَّهُ خَلَقَكُمْ وَمَا تَعْمَلُونَ ۝۹٦

А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.”

قَالُوا۟ ٱبْنُوا۟ لَهُۥ بُنْيَٰنًۭا فَأَلْقُوهُ فِى ٱلْجَحِيمِ ۝۹۷

Рекоха: “Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!”

فَأَرَادُوا۟ بِهِۦ كَيْدًۭا فَجَعَلْنَٰهُمُ ٱلْأَسْفَلِينَ ۝۹۸

Замислиха коварство спрямо него, но Ние сторихме те да са унизените.

وَقَالَ إِنِّى ذَاهِبٌ إِلَىٰ رَبِّى سَيَهْدِينِ ۝۹۹

И рече [Ибрахим]: “Отивам при моя Господ. Той ще ме напъти.

رَبِّ هَبْ لِى مِنَ ٱلصَّٰلِحِينَ ۝١۰۰

Господи мой, дари ме с праведни потомци!”

فَبَشَّرْنَٰهُ بِغُلَٰمٍ حَلِيمٍۢ ۝١۰١

И го благовестихме за смирен син.

فَلَمَّا بَلَغَ مَعَهُ ٱلسَّعْىَ قَالَ يَٰبُنَىَّ إِنِّىٓ أَرَىٰ فِى ٱلْمَنَامِ أَنِّىٓ أَذْبَحُكَ فَٱنظُرْ مَاذَا تَرَىٰ ۚ قَالَ يَٰٓأَبَتِ ٱفْعَلْ مَا تُؤْمَرُ ۖ سَتَجِدُنِىٓ إِن شَآءَ ٱللَّهُ مِنَ ٱلصَّٰبِرِينَ ۝١۰٢

И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.”

فَلَمَّآ أَسْلَمَا وَتَلَّهُۥ لِلْجَبِينِ ۝١۰۳

И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице,

وَنَٰدَيْنَٰهُ أَن يَٰٓإِبْرَٰهِيمُ ۝١۰٤

Ние му извикахме: “О, Ибрахим,

قَدْ صَدَّقْتَ ٱلرُّءْيَآ ۚ إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِى ٱلْمُحْسِنِينَ ۝١۰٥

ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните.

إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ ٱلْبَلَٰٓؤُا۟ ٱلْمُبِينُ ۝١۰٦

Това е явното изпитание.

وَفَدَيْنَٰهُ بِذِبْحٍ عَظِيمٍۢ ۝١۰۷

И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно.

وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِى ٱلْءَاخِرِينَ ۝١۰۸

И оставихме за него спомен сред сетните.

سَلَٰمٌ عَلَىٰٓ إِبْرَٰهِيمَ ۝١۰۹

Мир за Ибрахим!

كَذَٰلِكَ نَجْزِى ٱلْمُحْسِنِينَ ۝١١۰

Така награждаваме Ние благодетелните.

إِنَّهُۥ مِنْ عِبَادِنَا ٱلْمُؤْمِنِينَ ۝١١١

Той бе от Нашите вярващи раби.

وَبَشَّرْنَٰهُ بِإِسْحَٰقَ نَبِيًّۭا مِّنَ ٱلصَّٰلِحِينَ ۝١١٢

И го възрадвахме за Исхак - пророк от праведниците.

وَبَٰرَكْنَا عَلَيْهِ وَعَلَىٰٓ إِسْحَٰقَ ۚ وَمِن ذُرِّيَّتِهِمَا مُحْسِنٌۭ وَظَالِمٌۭ لِّنَفْسِهِۦ مُبِينٌۭ ۝١١۳

И благословихме него и Исхак. А сред техните потомци имаше и благодетелни, и явни угнетители на себе си.

وَلَقَدْ مَنَنَّا عَلَىٰ مُوسَىٰ وَهَٰرُونَ ۝١١٤

И въздарихме Муса и Харун [с пророчеството].

وَنَجَّيْنَٰهُمَا وَقَوْمَهُمَا مِنَ ٱلْكَرْبِ ٱلْعَظِيمِ ۝١١٥

И спасихме и тях, и народа им от огромното бедствие.

وَنَصَرْنَٰهُمْ فَكَانُوا۟ هُمُ ٱلْغَٰلِبِينَ ۝١١٦

И им помогнахме, и те бяха победителите.

وَءَاتَيْنَٰهُمَا ٱلْكِتَٰبَ ٱلْمُسْتَبِينَ ۝١١۷

И дадохме на двамата разясняващото Писание.

وَهَدَيْنَٰهُمَا ٱلصِّرَٰطَ ٱلْمُسْتَقِيمَ ۝١١۸

И ги насочихме по правия път.

وَتَرَكْنَا عَلَيْهِمَا فِى ٱلْءَاخِرِينَ ۝١١۹

И оставихме за тях спомен сред сетните.

سَلَٰمٌ عَلَىٰ مُوسَىٰ وَهَٰرُونَ ۝١٢۰

Мир за Муса и Харун!

إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِى ٱلْمُحْسِنِينَ ۝١٢١

Така награждаваме Ние благодетелните.

إِنَّهُمَا مِنْ عِبَادِنَا ٱلْمُؤْمِنِينَ ۝١٢٢

Двамата бяха от Нашите вярващи раби.

وَإِنَّ إِلْيَاسَ لَمِنَ ٱلْمُرْسَلِينَ ۝١٢۳

И Илйас бе от пратениците.

إِذْ قَالَ لِقَوْمِهِۦٓ أَلَا تَتَّقُونَ ۝١٢٤

Рече той на своя народ: “Не се ли боите?

أَتَدْعُونَ بَعْلًۭا وَتَذَرُونَ أَحْسَنَ ٱلْخَٰلِقِينَ ۝١٢٥

Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец -

ٱللَّهَ رَبَّكُمْ وَرَبَّ ءَابَآئِكُمُ ٱلْأَوَّلِينَ ۝١٢٦

Аллах, вашия Господ и Господа на древните ви предци?”

فَكَذَّبُوهُ فَإِنَّهُمْ لَمُحْضَرُونَ ۝١٢۷

Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат доведени [в Ада],

إِلَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلْمُخْلَصِينَ ۝١٢۸

но не и преданите раби на Аллах.

وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِى ٱلْءَاخِرِينَ ۝١٢۹

И оставихме за него спомен сред сетните.

سَلَٰمٌ عَلَىٰٓ إِلْ يَاسِينَ ۝١۳۰

Мир за рода на Иляс!

إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِى ٱلْمُحْسِنِينَ ۝١۳١

Така награждаваме Ние благодетелните.

إِنَّهُۥ مِنْ عِبَادِنَا ٱلْمُؤْمِنِينَ ۝١۳٢

Той бе от Нашите вярващи раби.

وَإِنَّ لُوطًۭا لَّمِنَ ٱلْمُرْسَلِينَ ۝١۳۳

И Лут бе от пратениците.

إِذْ نَجَّيْنَٰهُ وَأَهْلَهُۥٓ أَجْمَعِينَ ۝١۳٤

Спасихме него и семейството му - всички

إِلَّا عَجُوزًۭا فِى ٱلْغَٰبِرِينَ ۝١۳٥

освен [жена му -] една старица, която бе сред оставащите.

ثُمَّ دَمَّرْنَا ٱلْءَاخَرِينَ ۝١۳٦

После изтребихме другите.

وَإِنَّكُمْ لَتَمُرُّونَ عَلَيْهِم مُّصْبِحِينَ ۝١۳۷

А вие минавате покрай тях сутрин

وَبِٱلَّيْلِ ۗ أَفَلَا تَعْقِلُونَ ۝١۳۸

и вечер. Не ще ли проумеете?

وَإِنَّ يُونُسَ لَمِنَ ٱلْمُرْسَلِينَ ۝١۳۹

И Юнус бе от пратениците.

إِذْ أَبَقَ إِلَى ٱلْفُلْكِ ٱلْمَشْحُونِ ۝١٤۰

Избяга той на натоварен кораб.

فَسَاهَمَ فَكَانَ مِنَ ٱلْمُدْحَضِينَ ۝١٤١

И жребий хвърлиха, и той бе от губещите.

فَٱلْتَقَمَهُ ٱلْحُوتُ وَهُوَ مُلِيمٌۭ ۝١٤٢

И го глътна китът, и заслужи порицание.

فَلَوْلَآ أَنَّهُۥ كَانَ مِنَ ٱلْمُسَبِّحِينَ ۝١٤۳

И ако не бе от възхваляващите,

لَلَبِثَ فِى بَطْنِهِۦٓ إِلَىٰ يَوْمِ يُبْعَثُونَ ۝١٤٤

щеше да прекара в корема му до Деня, когато ще бъдат те възкресени.

۞ فَنَبَذْنَٰهُ بِٱلْعَرَآءِ وَهُوَ سَقِيمٌۭ ۝١٤٥

Но го изхвърлихме изтощен на голия бряг.

وَأَنۢبَتْنَا عَلَيْهِ شَجَرَةًۭ مِّن يَقْطِينٍۢ ۝١٤٦

И сторихме над него да израсте дърво [с широки листа] като тиква.

وَأَرْسَلْنَٰهُ إِلَىٰ مِا۟ئَةِ أَلْفٍ أَوْ يَزِيدُونَ ۝١٤۷

И го изпратихме при сто хиляди души, дори повече.

فَـَٔامَنُوا۟ فَمَتَّعْنَٰهُمْ إِلَىٰ حِينٍۢ ۝١٤۸

И повярваха те, и ги оставихме да се наслаждават до време.

فَٱسْتَفْتِهِمْ أَلِرَبِّكَ ٱلْبَنَاتُ وَلَهُمُ ٱلْبَنُونَ ۝١٤۹

И ги питай [о, Мухаммад] какво мислят - нима за твоя Господ са дъщерите, а за тях - синовете?

أَمْ خَلَقْنَا ٱلْمَلَٰٓئِكَةَ إِنَٰثًۭا وَهُمْ شَٰهِدُونَ ۝١٥۰

Или Ние в тяхно присъствие сътворихме ангелите от женски пол?

أَلَآ إِنَّهُم مِّنْ إِفْكِهِمْ لَيَقُولُونَ ۝١٥١

Ала не! Те изричат своя измислица:

وَلَدَ ٱللَّهُ وَإِنَّهُمْ لَكَٰذِبُونَ ۝١٥٢

“Аллах роди.” Те наистина са лъжци.

أَصْطَفَى ٱلْبَنَاتِ عَلَى ٱلْبَنِينَ ۝١٥۳

Нима Той предпочете дъщерите пред синовете?

مَا لَكُمْ كَيْفَ تَحْكُمُونَ ۝١٥٤

Какво ви е, та така отсъждате?

أَفَلَا تَذَكَّرُونَ ۝١٥٥

Не ще ли се поучите?

أَمْ لَكُمْ سُلْطَٰنٌۭ مُّبِينٌۭ ۝١٥٦

Или имате явен довод?

فَأْتُوا۟ بِكِتَٰبِكُمْ إِن كُنتُمْ صَٰدِقِينَ ۝١٥۷

Тогава донесете вашето писание, ако говорите истината!

وَجَعَلُوا۟ بَيْنَهُۥ وَبَيْنَ ٱلْجِنَّةِ نَسَبًۭا ۚ وَلَقَدْ عَلِمَتِ ٱلْجِنَّةُ إِنَّهُمْ لَمُحْضَرُونَ ۝١٥۸

И измислиха родство между Него и джиновете. А джиновете знаят, че ще бъдат доведени [за равносметка].

سُبْحَٰنَ ٱللَّهِ عَمَّا يَصِفُونَ ۝١٥۹

Пречист е Аллах от онова, което Му приписват тези,

إِلَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلْمُخْلَصِينَ ۝١٦۰

но не и преданите раби на Аллах!

فَإِنَّكُمْ وَمَا تَعْبُدُونَ ۝١٦١

И вие [о, неверници], и онова, на което служите,

مَآ أَنتُمْ عَلَيْهِ بِفَٰتِنِينَ ۝١٦٢

никого не можете да изкусите срещу Него

إِلَّا مَنْ هُوَ صَالِ ٱلْجَحِيمِ ۝١٦۳

освен онези, които ще горят в Ада.

وَمَا مِنَّآ إِلَّا لَهُۥ مَقَامٌۭ مَّعْلُومٌۭ ۝١٦٤

[Ангелите казват:] “Всеки от нас има свое определено място.

وَإِنَّا لَنَحْنُ ٱلصَّآفُّونَ ۝١٦٥

Наистина ние сме строените в редици

وَإِنَّا لَنَحْنُ ٱلْمُسَبِّحُونَ ۝١٦٦

и ние сме прославящите.”

وَإِن كَانُوا۟ لَيَقُولُونَ ۝١٦۷

И [преди теб, о, Мухаммад, неверниците] казваха:

لَوْ أَنَّ عِندَنَا ذِكْرًۭا مِّنَ ٱلْأَوَّلِينَ ۝١٦۸

“Ако имахме и ние писание като предците,

لَكُنَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلْمُخْلَصِينَ ۝١٦۹

щяхме да сме предани раби на Аллах.”

فَكَفَرُوا۟ بِهِۦ ۖ فَسَوْفَ يَعْلَمُونَ ۝١۷۰

[А когато дойде при тях,] не повярваха в него, но ще узнаят.

وَلَقَدْ سَبَقَتْ كَلِمَتُنَا لِعِبَادِنَا ٱلْمُرْسَلِينَ ۝١۷١

Още преди казахме на нашите раби-пратеници,

إِنَّهُمْ لَهُمُ ٱلْمَنصُورُونَ ۝١۷٢

че именно те ще са подкрепените

وَإِنَّ جُندَنَا لَهُمُ ٱلْغَٰلِبُونَ ۝١۷۳

и че именно Нашето войнство ще победи.

فَتَوَلَّ عَنْهُمْ حَتَّىٰ حِينٍۢ ۝١۷٤

И се отвърни от тях за определен срок!

وَأَبْصِرْهُمْ فَسَوْفَ يُبْصِرُونَ ۝١۷٥

И ги наблюдавай, скоро и те ще видят!

أَفَبِعَذَابِنَا يَسْتَعْجِلُونَ ۝١۷٦

Нима за Нашето мъчение бързат?

فَإِذَا نَزَلَ بِسَاحَتِهِمْ فَسَآءَ صَبَاحُ ٱلْمُنذَرِينَ ۝١۷۷

Ала спусне ли се то над домовете им, ще е лош денят за увещаваните.

وَتَوَلَّ عَنْهُمْ حَتَّىٰ حِينٍۢ ۝١۷۸

И се отвърни от тях за определен срок!

وَأَبْصِرْ فَسَوْفَ يُبْصِرُونَ ۝١۷۹

И ги наблюдавай, скоро и те ще видят!

سُبْحَٰنَ رَبِّكَ رَبِّ ٱلْعِزَّةِ عَمَّا يَصِفُونَ ۝١۸۰

Пречист е твоят Господ, Господът на мощта, от онова, което Му приписват!

وَسَلَٰمٌ عَلَى ٱلْمُرْسَلِينَ ۝١۸١

Мир за пратениците!

وَٱلْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ ٱلْعَٰلَمِينَ ۝١۸٢

И слава на Аллах, Господа на световете!